Народни танци

Първите стъпки в българското хоро: право хоро, дунавско, пайдушко — размерите, върху които стои всичко останало. Учи се как се държи хватът, как се брои неравноделният такт и как се върви в кръга, без да се губи редът. Партньор не е нужен — хорото е танц на общността и се хваща в движение.

Ниво, на което към вече познатите хора се добавят по-сложни ритми и повече фигури — ръченица, копаница, елено моме. Работи се върху чистотата на стъпката, върху стила на отделните фолклорни области и върху издръжливостта, защото танците стават по-дълги и по-бързи. Тук постепенно се усеща разликата между Шоплука, Тракия и Пирин.

Репертоар за танцуващи с опит: бързи копаници, тракийски и шопски хора с дребна стъпка, дълги хореографии със смени и фигури. Тук вече не се обяснява тактът, а се шлифова стилът — тежестта в коляното, дребненето, характерът на всяка област. Танците се нижат едно след друго и натоварването е съвсем реално, макар да не се усеща като тренировка.